Мецосопраното Наташа Бойкова Тодорова е родена във град Враца kъдeто и завършава средното си образование в специализираната експериментална паралелка по музика на ЕСПУ „ Васил Воденичарски“ .
Завършва оперно пеене с Магистърска степен в Музикална Академия „проф.Панчо Владигеров” – София в класа на доц. Констанца Вачкова. Специализира вокална камерна музика със проф. Лотте Леман преподавател в Вюрцбургската музикална академия и при доц. Благовеста Константинова от софийската академия.
Започва кариерата си в България на сцената на Варненска опера в ролята на Розина от „Севилският бръснар” от Росини. Незабравими остават нейните превъплащеня в ролите на Кармен, Розина и Маддалена в Бургаски и Благоевградски оперни театри .
2000 г. печели стипендия за cпециализия в Римската академия за изкуство и култура „ Борис Христов“ при знаменитото сопрано Анита Черкуетти.
Усъваршенства вокалното си майстворство със мецосопраните Анна ди Стазио, Елизабетта Фиорилло, баритона Марчелло Липпи, сопраното Габриелла Раваци , Маестро Маурицио Арена, басът Енрико Турко, сопраното Вирна Сфорца, тeнорът Наззaрено Антинори.
Финалист е и носител на награди от международният конкурс “Romanza da camera “ в Рим и на международният конкурс “TIM” 2007 секция “Musica da camera” вав Верона.
През 2003 получава в Сабаудия (Италия) международната награда “Verdi” за млади вердиеви гласове.
Печели Първа Награда от Международният Оперен Конкурс „ Premio Boni“ във град Бреша (Италия).
Гастролира с огромен успех и богат репертоар на международни оперни и концертни сцени в Италия и Франция. Пее в ролята на Амнерис и Фенена в Уест Нoржe Опера Берген (Норвегия), в Анкара, Турция; Театър Малмьо в Швеция, Кентъки опера (САЩ), Шун Wan Театър в Хонг Конг. Творческата й дейност включва освен това и камерни концерти.
Благодарение на силният и красив тембър, сценично присъствие и вокална гъвкавост, репертоарът на Наташа включва произведения от бароковата до съвременната епоха; оперни заглавия, кантатно-ораториални произведения и камерна музика от различни автори.
Коронните й ролите са Еболи от „Дон Карлос“; Кармен „Кармен” ; Амнерис „Аида“; Азучена „Трубадур“ ; Адалжиза „Норма“ ; Сантуца “Селска чест”, Орфей „Орфей и Евридика“ на Глук . Значително място също така заемат и превъплъщенията й в ролите на Сузуки “ Мадама Бътерфлай“; Принцеса Белджойозо „Мамели“ (Алба Италика); Маддалена „Риголето “ ; Флора“Травиата”; слугата китаец „Магьосникът“; Бастиано „Бастиано е Бастиана“.
Работила е c известни български и чужди диригенти Маурицио Арена, Никола Самале, Серджо Ла Стела, Джанлука Палюзо, Марко Бойдо, Недялко Недялков, Иван Кожухаров, Ивайло Кринчев, Красимир Топалов , Никола Колабянки, Франк Шартрус Коломбер, Давиде Пандини, Иван Марес както и с много именити режисьори утвърдени на българска и международна сцена.
Р Е П Е Р Т О А Р
Дж. Верди : Амнерис – „Аида”
Принцеса Еболи – „Дон Карлос”
Прециозила – „Силата на съдбата“
Азучена – „Трубадур“
Мадалена – „Риголето”
Фенена – „Набуко”
Флора – „Травиата”
П. Маскани: Сантуца, Лола „Селска чест”,
Ж. Бизе: „Кармен”
А. Понкиели: Сляпата – „Джоконда“
В. Белини : Адалджиза – „Норма”
П. И. Чайковски: Полина, Графинята – „Дама Пика“
Ф. Чилеа: Принцеса ди Буйон – „Адриана Лекуврьор“
Дж. Пучини: Сузуки – „Мадам Бътерфлай”
Ж. Офенбах: Никлаус „Хофманови разкази“
Дж. Росини: Розина –„Севилският бръснар”
Изабела „ Италянката в Алжир“
Г. Доницети: Мафио Орсини “ Лукреция Борджия“,
К. В. Глук: Орфей – „Орфей и Евридика“
Р. Леонкавало: Принцеса Белджойозо – „Мамели“ (Алба Италика)
Н. Колабянки: слугата китаец – „Магьосникът“
В. А. Моцарт: Бастиано – „Бастиано е Бастиана“.
Синфонична Музика
Й. С. Бах: „Магнификат“
А . Вивалди: „Глория“; „Беатус вир“ RV 598
В. А. Моцарт: „Реквием“; „Спатцен меса“; „ Меса Бревис“ в си бемол
Дж. Б. Перголези: „Стабат матер“
Дж. Росини: „Стабат матер“ „ Петит меса“
Дж. Верди: „Реквием“
Й. Брамс: „ Либеслидер валцер”
Г. Малер: „Lieder Eines Fahrenden Gesellen”
M. Равел: „Еврейски мелодий“
M. де Фая: „ Седем популярни песни“
Л. В. Бетовен: „Девета симфония”